|
Много популярна, дори банална е мисълта, че кризата носи не само заплахи, но и възможности. (У нас тази мъдрост често ни натрапват хора, които имат пряко отговорност за възникването или задълбочаването на кризите.) Това по принцип е вярно, стига да можем да се вгледаме и извлечем поуки от собствените си грешки, които винаги – в една или друга степен – са причина да попаднем във водовъртежа на кризата. Така се учим, а способността да се адаптираме чрез учене към околната среда е най-достоверният белег на интелигенността. Една от основните причини България да се намира в тежка (и влошаваща се) социално-икономическа ситуация не е финансовият колапс на Запад, а
Вече почти три години България е член на Европейския съюз. Еуфорията отдавна отмина, засилват се разочарованието и страховете, голяма част от българите не виждат позитивен ефект след промяната. Една от причините е, че всъщност българското общество и особено българската държава не са преминали в наистина „европейски режим” на функциониране. Има сериозна доза истина в начина, по който продължаваме да използваме местоимението „те”, вместо „ние”, когато говорим за европейските дела. Основната отговорност за липсата на позитивни промени носи българският политически елит, мнозинството от който не иска, а очевидно и не може да започне да мисли и действа така, както правят водещите европейски държавници. Ето някои уроци, които българските политици не научиха през изминалите три години.
|



